Почивка във вила до Велинград – пътепис

Това лято за пореден път със семейството решихме да почиваме през Август на морето, а в началото на септември – на планина и въздух. Това е компромисният вариант, за да сме доволни всички вкъщи. Разбира се, това на морето би било доста преувеличено да нарека почивка, но ето че дойде и моето време – за планина, където наистина успявам да се отморя и заредя с енергия.

Искахме да почиваме някъде на уединено място, не в хотел, не в град, пък бил и той малък. Един приятел ни препоръча да си наемем . И наистина, оказа се, че в района на Велинград и Цигов чарк има много такива вили, които са на достъпни цени, предлагат спокойствие и уют, добре обзаведени са и са достъпни с автомобил.

Накрая се спряхме на Еко-селище Руминика – вилно селище с 4 вили, минихотелче и механа. Вилата се оказа с две спални с по три легла, поради което решихме да поканим и наши приятели, така не само щяхме да си починем сред природна красота, но и да се забавляваме вечер на барбекюто заедно, а и на децата нямаше да им е скучно.

Тръгнахме на 8-септември сутринта и след по-малко от два часа се намирахме в селището. Посрещнаха ни топло и ни настаниха в нашата вила до Велинград. Оказа се, че е толкова хубава, колкото и на снимките в сайта. Но нямаше време, имахме план за деня да изкачим близкия Елин Връх, за който бяхме чували много. Наистина мястото се оказа много красиво, а гледките – колосални и неземни. Учуди ни това, че беше добре поддържано с обособени места за почивка и хранане, докато се изкачваш. Имаше и един параклис с невероятен стенопис – св. Илия, който също не пропуснахме да разгледаме.

На връщане следващата ни спирка беше Велинград – разходихме се, пихме по един освежаващ кокетейл в едно по-хубаво заведение на центъра, и се отправихме към небезизвестната Клептуза. Красиво място, на което съм ходил и преди, за съжаление не достатъчно поддържано. Качихме се на водни колела и се забавлявахме страхотно.

Вечерта, въпреки че бяхме уморени, си направихме барбекю на голямата тераса на вилата, хапнахме, пийнахме и стана приятна вечеринка. За следващият ден планът беше разходка до средновековната крепост Цепина, после и до пещерата Лепеница. Крепостта беше интересно място, разказаха ни, че Цар Калоян бил пратил там племенника си, който управлявал от крепостта целия родопски регион. А през 14-ти век турците я обсаждали цели 9 месеца, докато успеят да я завладеят. По-интересното и озадачаващо място обаче за нас си беше Лепеница – тя има три етажа, от които два достъпни за нас – на по-долния тече река със същото име, а на средния има две езерца (нещо странно да се види в пещера) и много скални красоти – сталактити и сталагмити. Остана ни време да отидем и до конната база и да пояздим, преди да се стъмни.

За съжаление, уикендът бързо приключи и след като се наспахме и наядохме с прекрасни родопски мекици, стана време да си ходим. Макар и само за два дни, прекарахме си страхотно във вилата до Велинград и сигурно пак ще я посетим другата година.