Национален Парк Централен Балкан

Национален Парк Централен Балкан

Национален Парк Централен Балкан сн. wikipedia.org

Когато говорим за национални паркове, в България има три такива. Това са „Пирин”, „Рила” и „Централен Балкан”. Всеки един от националните ни паркове е дом за застрашени от изчезване животински и растителни видове, които са със световно значение. В националните паркове се намират  много реки, езера, водопади, невероятни природни пейзажи и известни местности.

Тук обаче, ще обърнем по-специално внимание на един от тези паркове, а именно „Централен Балкан”. Той се намира в най-високите части на Централна Стара планина, като част от него се пада точно над родния град на Апостола – Карлово. Най-ниската точка от национален парк Централен Балкан се намира на 500 метра надморска височина, а най-високата му точка е връх Ботев, чиято надморска височина е 2376 метра. Паркът е разположен на над 72 хиляди хектара площ, от които 44 хиляди хектара са гори. Общата дължина на национален парк Централен Балкан е 85 километра, а средната му ширина е около 10 километра. В парка са включени части от териториите на пет области – Софийска, Пловдивска, Ловешка, Габровска и Старозагорска, а площта му обхваща територии от 9 общини и 31 населени места. Първата община от Запад, попадаща в територията на парка, е Тетевен, от която землища на селата Дивчовото и Рибарица са част от националния парк. Четири са селищата в обхвата на Централен Балкан, от община Троян. Това са селата Чифлик, Бели Осъм, Черни Осъм и Балканец. Част от землището на град Априлци, община Априлци, също попада в територията на парка. Четвъртата община е Севлиево, от която, в територията на Национален парк Централен Балкан, попадат землищата на селата Кръвеник и Стоките. Община Павел баня участва в територията на националния парк със селата Манолово, Тъжа, Асен, Скобелево, Габарево, Търничени и Горно Сахране, както и самия град Павел баня. От община Карлово, в обхвата на резервата попадат най-много селища – цели десет. Това са селата Васил Левски, Сушица, Иганово, Певците, Кърнаре, Христо Даново и Розино, както и градовете Калофер, Карлово и Клисура. От община Сопот, в националния парк се включват землищата на град Сопот и село Анево, от община Антон – град Антон и от община Пирдоп – град Пирдоп.

На изток, границата на Национален парк Централен Балкан достига до североизточните склонове на Мазалатския масив, по течението на река Габровница, която се намира северно от село Скобелево. На запад, границата минава по река Михаля, връх Михаля, седловина Косишки превал, връх Косича и местността Бобча. На север, границите на Национален парк Централен Балкан се простират от връх Голям Климаш, Троянски проход, Русалийски проход до местността Корита. Южната граница на парка слиза почти до град Карлово и село Тъжа, а на запад се простира до около 3 километра северно от Кърнаре, Розино, Клисура и Антон.

В Национален парк Централен Балкан се развива и стимулира предимно пешеходен туризъм. За целта в парка има над 60 пешеходни маршрута, 10 маршрута за конен и 4 за велотуризъм. За отдих сред тази природна красота, на разположение на туристите са 20 хижи, чиято обща леглова база над 1400 легла. Освен това, на територията на парка се намират 4 ведомствени бази с капацитет над 260 легла и три туристически заслона, разполагащи с 40 легла.

Хижа „Бенковски” е една от хижите на територията на парка. Тя се намира на 1540 метра надморска височина и е разположена в подножието на връх Малки Братанишки уши. Хижата има леглова база от 61 легла, и на разположение на туристите са туристическа кухня и столова и санитарен възел.

Хижа „Вежен” е разположена в местността Царичина, на надморска височина 1650 метра, и разполага с 80 легла. Туристите могат да използват туристическа кухня с предварителна заявка, туристическа столова, баня, а освен това могат да пийнат по чаша чай, напълно безплатно.

Третата хижа, попадаща в границите на Национален парк Централен Балкан, е хижа „Момина поляна”. Тя се намира на 1740 метра надморска височина и е разположена на западния склон на връх Момински чукар, в местността Момина поляна. Капацитета на хижата е 94 легла, и на разположение на туристите са туристическа кухня, столова, телевизор и баня.

Хижа „Хубавец” се намира точно на мястото, където се сливат Малката и Голямата река. Надморската й височина е 964 метра, капацитетът й е 60 легла. Има външен санитарен възел и баня, а освен това разполага с туристическа кухня и столова. В хижата също така има и барче.

Хижа „Рай” е построена в местността Рая, в южното подножие на връх Ботев, , на 1560 метра надморска височина. Легловата база на хижата е 120 легла. Има вътрешни и външни санитарни възли, а на разположение на туристите са кухня, столова и лавка. Зад хижата се намира най-високият в България водопад – Райското пръскало.

Хижа „Равнец” се намира на 1250 метра надморска височина и е разположена в местността Чобански егрек. Разполага с 35 легла, външни санитарни възли, туристическа кухня, столова и посуда.

Хижа „Васил Левски”, чието старо име е „Юмрукчал”, е първата хижа построена в Стара планина. Намира се в местността Голямата гюрля, на 1450 метра надморска височина. Хижата има леглова база от 70 легла, разполага с вътрешни и външни санитарни възли, има баня, кухня, столова и барче. На около 10-15 минути от хижата се намира Карловското пръскало.

На 1100 метра надморска височина се намира хижа „Балкански рози”. Тя е в резервата „Стара река” и разположена на брега на Голямата река. Хижата разполага с външни санитарни възли, столова и кухня, а капацитетът й е 50 легла.

В местността Мандрището се намира хижа „Мазалат”. Тя е разположена на надморска височина 1520 метра и разполага с леглова база от 64 места. 34 от тях са в самата хижа, а останалите 30 са разпределени в бунгала. В хижата има кухня и столова, външни санитарни възли и вътрешни умивалници.

Хижа „Амбарица” се намира на 1503 метра надморска височина, в местността Дълги дял. Съставена е от две сгради, в старата санитарните възли са външни, а новата разполага с вътрешни такива.  Капацитетът на хижата е 111 легла, освен това, на разположение на туристите са кухня, лавка, столова и общ салон с телевизор.

Точно под връх Юмрука се намира хижа „Ехо”. Надморската й височина е 1700 метра, а капацитет й е 47 места.

Хижа „Козя стена” се намира на надморска височина 1560 метра, построена е през 1940 година, като 40 години по-късно е преустроена. В момента хижата разполага със 105 легла.

Хижа „Хайдушка песен” е разположена в местността Рогачева гора. Надморската височина е 870 метра, разполага със 70 легла и битова столова с изворче по средата.

Хижа „Дерменка” се намира в местността Дерменка на 1530 метра надморска височина. В хижата има над 110 легла и столова с камина.

Хижа „Добрила” е разположена на 1750 метра надморска височина, и се намира между върховете Амбарица и Добрила. Построена през 1928 година, няколко години по-късно е опожарена, а през 1932 – 1933 година е иззидана от камък.

Хижа „Плевен” е строена през 1967 – 1971 година. Намира се в местността Бъзов дял, на 1504 метра надморска височина. Разполага с парно отопление е 180 легла.

Хижа „Тъжа” се намира на 1520 метра надморска височина. Нейното старо име е „Марагидик”, легловата й база се състои от 60 места.

Хижа „Соколна” е на 1400 метра надморска височина и разполага с 40 легла. Намира се югоизточно от връх Мазалат.

Хижа „Триглав” се намира на 1400 метра надморска височина и е разположена в подножието на връх Голям Кадемлия. Състои се от 2 сгради и няколко бунгала, чиято обща леглова база е 50 легла.

Заслон „Орлово гнездо” се намира на 1534 метра надморска височина, източно от Беклемето. Капацитет му е 20 – 25 човека.

Заслон „Ботев” е разположен на 2210 метра надморска височина, в седловина западно от връх Ботев. Около 25 – 30 човека могат да намерят подслон там, ако ги хване лошо време в планината.

Вила „Кордела” е разположена по горното течение на река Черни Вит. Вилата разполага с 21 легла, камина и барбекю.

Национален парк Централен Балкан крие много красиви гледки и природни забележителности, които не могат да бъдат описани с думи, те просто трябва да се видят. Ако обичате природата и имате възможност, посетете Национален парк Централен Балкан.

Национален Парк Централен Балкан

 

One comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *