All inclusive по български

All inclusive по български

All inclusive по български

Навсякъде по света all inclusive почивките са предпочитани от туристите, тъй като предлагат фиксирани разходи и по-изгодни условия. Хотелите предлагащи този тип настаняване се опитват да изпъкнат пред конкурентите с по-голямо разнообразие на предлаганите храни и изобилие с което да впечатлят гостите си и да ги накарат да се връщат отново и отново.

По време на септемврийските празници около 6-ти, част от хотелите в Банско решиха да привлекат извън сезонни туристи със специални предложения за „дългия” уикенд. Приятно впечатление направи офертата на хотел „Флоримонт” за закупуване на уикенд пакет с подарък допълнителен трети ден. Други хотели като “White fir” се опитаха да вдигнат летвата още по-високо, като към трите нощувки предложиха и all inclusive изхранване за само 111 лв. на човек. Но дали този ход не обърна краткосрочната печалба в дългосрочна загуба.

Проблема е в това, че хотел който предлага пълен пансион за 111 лв. трябва с 37 лв. на ден да покрие закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря и напитки през цялото работно време на бара. Познавайки народопсихологията на българите, не е чудно, че голяма част от гостите са се подготвили да погълнат колкото може повече храна и напитки за парите които са платили. Това съчетано с разходите за пране на чаршафи и кърпи, сапуни и шампоани и персонал на изцяло пълния хотел би довело до огромни загуби за хотела. За това, логичното ограничение на разходите се прави чрез храната. Спестява се от разнообразието, като ястията и салатите се ограничават до няколко основни вида. Намалява се количеството, като се разчита на това, че ако нещо свърши ще има останало от нещо друго, макар че може и да не е точно по вкуса на госта. Вероятно и цената на продуктите също има значение за хотелиерите и за да избегнат загубите предпочитанията падат върху по-евтини и евентуално по-некачествени марки храни.

В крайна сметка, с пълен хотел и разходи снижени до толкова, че от всеки гост да останат по няколко десетки лева печалба, хотелиерите реализират едни не лоши приходи извън сезона, но значително вредят на имиджа си. Ако едно семейство посети даден хотел за един уикенд и остане разочаровано от храната или обслужването, те няма да се върнат за да изкарат цялата си ваканция там по време на сезона. А когато това се случи с десетки или дори стотици семейства, загубите от евтиния all inclusive са огромни.

Изводите, които трябва да си направят туристите са, че не винаги най-евтиното е най-добро и когато плащаш малко трябва да се снижат критериите и очакванията. А хотелиерите е по-добре да заложат на малко по-скъпи програми, които да гарантират високото качество на услугата и едно приятно изкарване на техните гости, така че да ги накарат да дойдат отново и извън промоционалните периоди.

All inclusive по български

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *